Точно в този момент разбрах, че съм инвалид. И беше завинаги.
Самоуправлението беше пътят, който поех, за да се справя с нова част от моята интерсекционизъм като черна жена с увреждания. Казването на приятели, семейство и последователи, че съм инвалид, стана мощен. Използвах го като начин за обучение на хора с видими и невидими увреждания. Когато един непознат ме подсказва за паркиране на място на ADA, споделям, че не всички увреждания изглеждат еднакво. Когато получа гадно поглеждане на летището, когато се съхранявам с други хора с увреждания, напомням на хората, че увреждането не използва само помощно устройство. Когато една компания или марка се отнася с мен несправедливо поради моето увреждане, аз използвам платформата си в социалните медии, за да ги извикам във възможност за отчетност и действие. Чрез разговори, панели и дори тази статия (която написах точно след изхвърляне от спешното отделение), използвам гласа си, за да покажа хората и гордостта да живеят с всеки ден, с които хората са ежедневни.
Месецът на гордостта на уврежданията дойде и си отиде. Но ви призовавам да предприемате действия всеки ден за повдигане и подкрепа на общността с увреждания, а не само през един месец. Ето моите елементи за действие за хора, които искат да продължат своя съюзник и подкрепа на общността за увреждания:
Преди всичко ни издигат и усилват гласовете си, защото ние сме отговорни за повдигането на себе си 24/7. Като черна жена с увреждания постоянно се застъпвам за назначенията, тестовете, лечението и болката си по време на многото ми пътувания в спешното отделение годишно годишно. Прогресивните увреждания, които имам, ще ме тества на моменти, но все пак намирам начин да продължа напред с постоянно променящата се идентичност на уврежданията.
Гордостта е нещо, което откриваме чрез постоянство. Като се пренебрегва. Гледаше и неразбрано. Да бъдеш в състояние да процъфтява всеки ден в общество, което наистина не е предназначено за нас, е огромен източник на гордост. Горд съм, че съм инвалид. Горд съм, че използвам гласа си. За мен е чест да разкажа моята история с надежда за повече любов, подкрепа, състрадание и застъпничество за моята общност.